Преди петдесет години единствените медикаменти за лечението на ХЛЛ бяха алкилиращите агенти Хлормабуцил (Левкеран)(Chlorambucil(Leukeran)) и Циклофосфамид (Ендоксан) (Cyclophosphamide (Endoxan)). Днес съществуват множество медикаменти ефективни в лечението на ХЛЛ, въпреки това пълното излекуване на болестта остава невъзможно. ХЛЛ може да се прояви като индолентно (бавно прогресиращо), асимптомно заболяване, което не изисква лечение или като по-агресивна болест, която налага започване на лечението веднага.

През последното десетилетие се постигна значителен напредък както в диагностичните и прогностични тестове, така и в лечението. По-пълното разбиране на биологията на ХЛЛ и микрообкръжението на туморните клетки доведе до разработването на по-ефективни и по-малко токсични медикаменти. Докато крайната цел за изследователите остава намирането на лекарство, водещо до пълно излекуване, целта, която е по-изпълнима в дългосрочен план е превръщането на ХЛЛ в хронично заболяване с добро качество на живот на пациентите.

Тази глава включва описание на стандартните одобрени схеми на лечение включително: 1) изчакване и наблюдение; 2) конвенционални схеми на лечение; 3) нови разновидности на доказани медикаменти; 4) моноклонални антитела; 5) трансплантация на стволови клетки; 6) лъчетерапия; 7) спленектомия; 8) допълнителни и алтернативни методи;