През последното десетилетие се идентифицираха няколко нови прогностични маркера, които могат да бъдат по-точни в преценка на хода на болестта. Такива са:

  • експресията на антигена CD38 – протеин по външната мембрана на клетките. Наличието на CD38 предполага по-бърза прогресия на болестта, въпреки че лекарите все още не знаят каква е ролята на CD38 при ХЛЛ. В допълнениe – все още няма установена стандартна техника за изследването нивото на CD38.
  • Флуоресцентна ин ситу хибридизация (FISH) – използва се за откриването на често срещани хромозомни аномалии при ХЛЛ. Особено важни при ХЛЛ са хромозоми 11, 12, 13, 17. Лекарите отделят специално внимание на хромозома 17, където се намира гена р53, който има значение за отговора към прилаганата химиотерапия.
  • Мутация на гена на тежките вериги на имуноглобулините (IgVH) дава информация за хода на болестта. Пациенти с мутирали IgVH биха имали по-бавно прогресираща болест за разлика от пациентите с не мутирали IgVH.
  • ZAP-70 е вътреклетъчна молекула отговорна за клетъчното активиране. Нивото на ZAP-70 изглежда е важно за определянето или не на един пациент като „позитивен” за маркера. Наличието на ZAP-70 е свързано с бърза прогресия на болестта и обратното.
  • CD49d е протеин по външната мембрана на В клетките при ХЛЛ. Изследвания през последните години показват ролята му в определянето на преживяемостта и кога да се започне лечение. CD49d се определя флоуцитометрично и представлява потенциална мишена за бъдещи лекарства.

Както казахме и по-горе използването на тези прогностични маркери все още не е напълно изяснено и се провеждат клинични изпитвания.