В Мадрид, Испания, тази година се проведе ежегодния конгрес на Европейската Хематологична Асоциация.

В областта на лимфомите
Данни от фаза III проучването GALLIUM при пациенти с нелекуван фоликуларен лимфом доказаха, че подобрението на преживяемостта без прогресия се поддържа при лечението с комбинации на базата на obinutuzumab спрямо комбинации на базата на rituximab. Това подобрение не зависи от вида на използваната химиотерапия. Освен това, качеството на живот, докладвано от пациентите също е подобрено. Това предполага, че симптомите от лимфом също са били намалени благодарение на лечението с obinutuzumab и подобрението не е било повлияно от свързаните с лечението нежелани лекарствени реакции. В допълнение, предварителните анализи подкрепят потенциалното прилагане на позитронно-емисионната томография (РЕТ скенер) като ранен предиктор (предсказател) на периода без прогресия на заболяването и общата преживяемост при нелекуван фоликуларен лимфом.

Забележка: obinutuzumab е разрешен и в България под името Газайваро за лечение на пациенти с фоликуларен лимфом, които не са се повлияли или при които е настъпила прогресия по време на или до 6 месеца след лечение с ритуксимаб или схема, съдържаща ритуксимаб. Прилага се в комбинация с бендамустин, последван от поддържащо лечение само с обинутузумаб.

Друго показание на обинутузумаб е в комбинация с хлорамбуцил е показан за лечение на възрастни пациенти с нелекувана хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) и със съпътстващи заболявания, при които не е подходяща терапия, основаваща се на пълна доза флударабин.
Проф. Волфганг Хидеман от Мюнхенския университет в Германия представи клиничното изпитване GALLIUM в устна сесия на конгреса. Това проучване сравнява ефикасността и поносимостта на обинутузумаб плюс химиотерапия с rituximab плюс химиотерапия. По време на проучването, химиотерапевтичните режими, използвани с имунотерапиите, не са избирани на случаен принцип. Въпреки че повечето пациенти са имали напредналo заболяване, след проследяване от 41,1 месеца се отчита 32% намаление на риска от прогресия или смърт. Анализът на безопасността показва, че по-голям брой пациенти, лекувани с bendamustine, са имали инфекции в сравнение с пациентите, лекувани с други химиотерапевтични режими. След въпрос от страна на аудиторията, проф. Хидеман заяви, че при пациенти над 60 години с голям туморен обем, назначената от него терапия за първа линия фоликуларен лимфом ще бъде obinutuzumab плюс CHOP.
Д-р Джудит Тротман от Университета в Сидни, Австралия, представи на EHA анализ на отговора към лечението, оценен от PET-скенер при първа линия на терапия на фоликуларен лимфом, от фаза 3 проучването GALLIUM, което сравнява obinutuzumab с rituximab и двете в комбинация с химиотерапия. Данните от проучването показват, че честотите на пълен отговор оценен с PET-скенер са били по-високи в рамото на obinutuzumab спрямо рамото на rituximab. Д-р Тротман заключи, че тези резултати валидират РЕТ като златен стандарт за образна диагностика при оценка на отговора след първа линия терапия на фоликуларен лимфом.
Д-р Питернела Лугтенбург представи финалните резултати от проучването MabEase фаза III в устна презентация на EHA2017. В изпитването MabEase са рандомизирани 576 пациенти с дифузен B-едроклетъчен лимфом (DLBCL) 2:1 за първа линия на лечение с rituximab подкожна инжекция или интравенозно плюс CHOP. Rituximab подкожна инжекция показа сравнима ефикасност и поносимост спрямо интравенозната форма, като подкожната инжекция показва предимство и в удовлетвореността на пациентите спрямо интравенозното вливане (90,8% от пациентите са предпочели подкожна инжекция спрямо вливане). В допълнение, с rituximab подкожна инжекция значително се намалява времето на приложение (средно време: 6 минути спрямо 2,6-3 часа) и продължителността на болничните посещения спрямо лечението с rituximab интравенозно вливане. Доктор Лугтенбург заключи, че тези открития подкрепят употребата на подкожната форма rituximab при първа линия на лечение на дифузен B-едроклетъчен лимфом.

В областта на острата миелоидна левкемия (acute myeloid leukemia, AML)
Това е разнородна група злокачествени заболявания на костния мозък. Вече е ясно, че всяко заболяване е различно, поради хилядите мутации, които могат да се проявят. Въпреки това, лечението на ОМЛ почти не се е променило за тези години и се върти около индукционно лечение (с цел постигане на ремисия) и консолидационно лечение (с цел ремисията да се поддържа максимално дълго време и да се попречи на повторна поява на болестта).

През април тази година, в САЩ беше разрешено за употреба ново лекарство от групата на т. нар. FLT3 инхибитори – мидостаурин, в комбинация със стандартния цитарабин и даунорубицин индукционна терапия за новодиагностицирани пациенти с установена FLT3 мутация (такава мутация се открива при една трета от всички пациенти). Тук, както при всяка таргетна терапия, диагностиката е изключително важна за навременното и правилно лечение! Мутацията се открива със специфичен диагностичен тест (Invivoscribe Technologies’ LeukoStrat® CDx FLT3 Mutation Assay).

Пълните резултати от фаза III (RATIFY) клиничното изследване, публикувано в реномираното научно списание NEJM на втори ден от конгреса доказа, че мидостаурин плюс химиотерапия води до 22% намаляване на риска от смърт спрямо контролната група в проучването.

Това лекарство е първата таргетно лекарство за лечение на ОМЛ и е първата стъпка на навлизането на молекулярната диагностика в определяне на вида на болестта, прогнозата за изхода от лечението и избора на лекарство за всеки отделен пациент.

Какво ново се очаква?
Няколко компании разработват други нови лекарства за лечение на острата миелоидна левкемия. Очакват се тези лекарства да са с различен механизъм на действие – цитотоксични агенти, хипометилиращи агенти, следващо поколение FLT3 инхибитори и други.

Ето някои от тях, за които бяха представени данни по време на конгреса EHA 2017.

Enasidenib – инхибитор на мутирал протеин, наречен IDH2, който се открива при около 12% от пациентите. Последните данни от фаза I/II клинични проучвания, докладвани на EHA 2017 показват, че сред 2014 пациенти постигнатия пълен отговор към лечението е 37%; средната продължителност на отговора за пациенти с пълна ремисия е бил 8.8 месеца.
Venetoclax - Bcl-2 инхибитор, който вече е одобрен за лечение на хронична лимфоцитна левкемия с делеция на 17p.