През последните години се натрупаха доказателства предполагащи, че чрез системно редуциране на количеството на въглехидрати (захари) в диетата може да се подтисне или поне да се забави развитието на раково заболяване, или да се забави прогресията на вече появили се ракови клетки. Тази хипотеза е подкрепена и от връзката между модните хронични заболявания като метаболитния синдром (Наднормено телго; Нарушен липиден статус и въглехидратен толеранс; Повишено кръвно налягане) и риска от развитието и смърт от злокачествено заболяване. Въглехидратите или глюкозата, до която повечето сложни захари се разграждат, може да има директен и индиректен ефект върху туморното размножаване: първо, противоположно на нормалните клетки, повечето ракови клетки зависят от нивото на глюкоза в кръвта за осигуряване на тяхните енергийни нужди и не могат (за разлика от нормалните) да метаболизират мастни киселини и кетони. Второ, високите нива на инсулин и инсулиноподобен разтежен хормон (IGF-1) в резултат на хроничната консумация на храни богати въглехидрати в диетата на западните общества, може директно да повлияе размножаването на раковите клетки, чрез инсулин/ IGF-1 сигнален път. Трето, кетонните тела, които се повишават, когато инсулина и глюкозата в кръвта са ниски се счита, че повлияват отрицателно размножаването и диференцирането на раковите клетки в лабораторни условия, или не могат да бъдат използвани от тях за енергийни нужди. В допълнение, много от пациентите с рак имат нарушен глюкозен метаболизъм характеризиращ се с инсулинова резистентност (водеща до повишени нива на инсулин в кръвта) и биха имали полза от повишаване употребата на белтъчини и мазнини.
Цялата статия на http://www.medscape.com/viewarticle/757713 (изисква се регистрация).