Библиотека
Кожен лимфом – ръководство за пациента Емоционално въздействие при лимфом
НЕХОДЖКИНОВИ ЛИМФОМИ Наръчник на пациента и неговите близки
Адаптиран хранителен наръчник Patient stories
БСЛ
Посетете ни във
Facebook
Иновация за живот
42738783_554190965017416_7441515853796868096_o 42738757_554217538348092_4025419516484780032_o 42730866_554217411681438_3669205047897489408_o 42720585_554190705017442_4619057745675419648_o 42689802_554190595017453_6104606797862010880_o 42687386_554190368350809_6648157526468591616_o 42674319_554190695017443_5262283244904120320_o 42668552_554191321684047_261668112254894080_o 42660433_554220281681151_7154607520118472704_o

ЛЕЧЕНИЕ НА ХЛЛ

ОБЩУВАНЕ С ЛЕКУВАЩИЯ ЕКИП

Пациентите, страдащи от ХЛЛ, често искат да знаят всичко, което могат да научат за заболяването и лечението, за да могат да бъдат активни при вземането на решения за грижите за тях. Голяма част от хората са шокирани от факта, че имат рак. Нормално е да чувстваш голям физически и емоционален стрес след диагнозата. Някои хора са несигурни относно начина, по който следва да говорят с лекаря и комбинацията от стрес и несигурност ги карат да не знаят какво или как да попитат.
Важно е да се установи открит и честен диалог с лекаря и медицинската сестра относно диагнозата, предписаното лечение, как то би подействало, какви изследвания трябва да се направят, какви странични ефекти и усложнения могат да се очакват. По време на лечението си записвай въпросите, които ти идват на ум. Преди да се срещнеш с лекаря или лекуващата сестра, независимо дали е за първи път или в хода на лечението, се организирай и си приготви въпросите, които искаш да зададеш. Постави два или три по-важни за теб въпроса най-отгоре в листа, тъй като времето може да е ограничено и да не стигнете до края на списъка с въпроси. Освен това се погрижи и някой от лекуващия екип да прочете въпросите, защото той може да прецени и друг въпрос за „по-важен”.
Често близките до теб хора са загрижени за теб и искат информация. Поради нарастващите правила за поверителност, твоят лекар не бил дал информация на никого без твоето лично съгласие. За експедитивност е хубаво един член на семейството или твой близък да бъде твой представител пред лекарите относно твоето състояние, за което лекарят трябва да бъде уведомен.

ВЪПРОСИ ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕТО НА ЛЕЧЕНИЕТО

  • КАКВА Е МОЯТА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА?
  • КАКЪВ Е СТАДИЯ НА ХЛЛ?
  • КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ ТЕРАПЕВТИЧНИ ОПЦИИ? КОЕ СМЯТАТЕ ЗА ПОДХОДЯЩО ЗА МЕН? ЗАЩО?
  • КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ И СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ ОТ ЛЕЧЕНИЕТО?
  • ЗА КАКВИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ТРЯБВА ДА СЛЕДЯ И ДА ВИ СЪОБЩЯ?
  • ИМА ЛИ КЪСНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ, ЗА КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАМ?
  • КОЛКО ДЪЛГО ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЛЕЧЕНИЕТО?
  • КАКВИ СА ШАНСОВЕТЕ ЗА УСПЕХ?
  • КАК ЛЕЧЕНИЕТО ЩЕ ОКАЖЕ ВЛИЯНИЕ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО МИ?
  • ИМА ЛИ НОВИ ЛЕКАРСТВА В ПРОЦЕС НА ИЗПИТВАНЕ? ПОДХОДЯЩ ЛИ СЪМ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В КЛИНИЧНО ИЗПИТВАНЕ?
  • ЩЕ ТРЯБВА ЛИ ДА ЗАПЛАТЯ ПРОВЕЖДАНОТО ЛЕЧЕНИЕ?

ВИДОВЕ ЛЕЧЕНИЕ

Преди петдесет години единствените медикаменти за лечението на ХЛЛ бяха алкилиращите агенти Хлормабуцил (Левкеран)(Chlorambucil(Leukeran)) и Циклофосфамид (Ендоксан) (Cyclophosphamide (Endoxan)). Днес съществуват множество медикаменти ефективни в лечението на ХЛЛ, въпреки това пълното излекуване на болестта остава невъзможно. ХЛЛ може да се прояви като индолентно (бавно прогресиращо), асимптомно заболяване, което не изисква лечение или като по-агресивна болест, която налага започване на лечението веднага.

През последното десетилетие се постигна значителен напредък както в диагностичните и прогностични тестове, така и в лечението. По-пълното разбиране на биологията на ХЛЛ и микрообкръжението на туморните клетки доведе до разработването на по-ефективни и по-малко токсични медикаменти. Докато крайната цел за изследователите остава намирането на лекарство, водещо до пълно излекуване, целта, която е по-изпълнима в дългосрочен план е превръщането на ХЛЛ в хронично заболяване с добро качество на живот на пациентите.

Тази глава включва описание на стандартните одобрени схеми на лечение включително: 1) изчакване и наблюдение; 2) конвенционални схеми на лечение; 3) нови разновидности на доказани медикаменти; 4) моноклонални антитела; 5) трансплантация на стволови клетки; 6) лъчетерапия; 7) спленектомия; 8) допълнителни и алтернативни методи;

ИЗЧАКВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ

Този подход е стандартен при пациенти без симптоми на болестта. Наличието на по-малко токсични медикаменти постави този подход на внимателно преразглеждане. Ранните резултати от клиничните изпитвания показват някои предимства на започване на терапия при поставяне на диагнозата, въпреки ранния стадий на болестта, когато пациентите са по-здрави и по-добре толерират лечението. Смята се, че и по-ранното започване на лечението дава на раковите клетки по-малко време да развият резистентност. Към момента в САЩ се провеждат клинични изпитвания при пациенти с висок риск за да се определи дали ранното започване на лечение с Fludarabine или Rituximab би било от полза за пациентите. Подобни клинични изпитвания се провеждат и в Европа за да се провери резултата от ранното лечение с Fludarabine, Cyclophosphamide и Rituximab, в сравнение със започване на прилагането им при прогресия на болестта. Клиничните изпитвания продължават и не могат да се правят заключения към момента.

Резултатите от тези изпитвания няма да бъдат известни с години. Поради това пациенти с ХЛЛ и така наречените рискови прогностични фактори в ранен стадий на болестта могат да обсъдят със своя хематолог предимствата и недостатъците на това ранно лечение или дали могат да участват в клинично изпитване. Важно е да се помни, че прогностичните маркери определят прогнозата за определена група от пациенти, но не и за отделния пациент. Тези маркери не се използват масово за определяне кога да се започне лечение. Вероятно е обаче в бъдеще, тези прогностични фактори да повлияят подбора на най-подходящото лечение, когато то е индицирано.

ХИМИОТЕРАПИЯ

Химиотерапията е лекуване на определен вид рак с лекарства (за разлика от лъчетерапията например). Различни медикаменти се използват, за да се убият раковите клетки или да се предотврати тяхното нарастване. Поради механизма си на действие, тези лекарства имат ефект и върху някои нормални бързоделящи се клетки като коса, нокти, лигавици. Пациенти с напреднала ХЛЛ или със симптоми на болестта обикновено първоначално се лекуват с химиотерапия в комбинация с моноклонални антитела. Различните режими на химиотерапия при ХЛЛ обикновено се понасят добре.

КОМБИНИРАНЕТО НА ЛЕКРАСТВА

Химиотерапията при ХЛЛ обикновено представлява комбинация от няколко медикамента в определена „схема”. Комбинацията от лекарства се използва поради факта, че различните медикаменти унищожават раковите клетки по различен начин и ги правят по-чувствителни на лечението. Използва се ефекта на синергизъм – по-добър ефект от комбинацията в сравнение с всяко от лекарствата поотделно. В допълнение, комбинирането на няколко лекарства в по-ниски дози води до по-добра поносимост без намаляване на ефективността.

ЦИКЛИ ХИМИОТЕРАПИЯ

Химиотерапията обикновено се прилага на цикли – няколко дни прилагане на лекарства по определена схема, последвани от период на почивка и възстановяване. Заедно периодът на прилагане на лекарствата и периодът на почивка се наричат цикъл. Различните схеми на лечение имат различна продължителност и схема на прилагане на лекарствата. Оптималният вариант на прилагане на схемите е резултат от проведени клинични изпитвания.

КАК СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО

В зависимост от вида на прилагания медикамент, той може да бъде назначен като таблетки, инжекция или вливане със капкова инфузия. Ако имате вливане на венозни лекарства (такива, които се вливат директно във вената) може да бъде поставен венозен катетър. Венозният катетър (думата, която най-често се използва е „абокат”) е тънка тръбичка, което се вкарва във вената, за да могат по-лесно да се вливат лекарствата. Катетърът може да остане временно или постоянно.

Има няколко вида венозни катетри:
Единият вид катетър е така нареченият „ЦВП” (централен венозен път), при който катетър с един или няколко лумена се пъха през гръдната стена в голяма вена. Предимство на този катетър е обема, които може да се влива; при вземането на кръв не се налага да се убожда кожата всеки път; Недостатък е възможността за възникване на инфекция при неправилна експлоатация на катетъра, както и това, че краят, които е извън тялото се вижда. Ако бъде поставен такъв катетър, трябва да се говори с лекуващия екип за грижите, които следва да се полагат за него.

Вторият вид катетър се нарича Portacath катетър, който се поставя чрез малка хирургическа манипулация под кожата и личи само по малкото надигане на кожата там. Предимството на този катетър е, че грижата за него е много по-лесна и се изразява във веднъж месечно промиване; Недостатък е, че кожата трябва да се пробива всеки път при манипулация, не винаги е възможно вземането на кръв за изследване, както и честото запушване;

Ако имате нужда от поставянето на катетър, обсъдете със своя лекар всичките „за” и „против” различните видове катетри.

ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ЛЕКАРСТВА

КОМБИНАЦИИ

  • CHOP (Cyclophosphamide; Epirubicin; Vincristine; Prednisolone)
  • R-CHOP (CHOP+ Rituximab)
  • FR – Fludarabine; Rituximab
  • FCR – Fludarabine; Cyclophosphamide; Rituximab
  • OFAR – Oxaliplatin; Fludarabine; Cytarabine; Rituximab;
  • CFAR – Cyclophosphamide; Fludarabine; Alemtuzumab; Rituximab;
  • BCR – Bendamustin; Cyclophosphamide; Rituximab;
  • HDMP-R – High dose Methylprednisolone; Rituximab;
  • Моноклонални антитела – Rituximab (Mabthera®); Alemtuzumab (MabCampath®)
  • Алкилиращи медикаменти – Bendamustin; Chlorambucil (Leukeran®); Cyclophosphamide (Endoxan®)
  • Пуринови аналози- Fludarabine (Fludara®)
  • Стероиди – Prednisolone; Dexamethasone; Methylprednisolone;

МОНОКЛОНАЛНИ АНТИТЕЛА

Плазматичните клетки, който са зрели „В” лимфоцити са специализирани в производството на антитела. Една плазматична клетка е отговорна за производството на едно антитяло, което се нарича моноклонално (Monoclonal antibody (MAb)). Всяко MAb реагира специфично с точно определен антиген, който като мишена привлича антителата и лимфоцитите. Използвайки новите технологии, учените могат да произведат антитела, който са насочени срещу точно определен антиген върху клетъчната стена.

Изследвани са няколко начина за въздействие на моноклоналните антитела върху раковите клетки: (а) MAb се свързват с определен антиген върху раковите клетки, като по този начин увеличават реакцията на имунната система на организма към тумора; (б) MAb се комбинират с други токсини, радиоизотопи и противоракови лекарства, като по този начин се избягва въздействието на тези токсини върху нормалните клетки; (в) MAb се използват за пречистването на стволовите клетки от раковите при събирането им за трансплантация;

ALEMTUZUMAB (MABCAMPATH®)

е първото моноклонално антитяло одобрено от FDA (Food and Drug Administration ) за лечение на ХЛЛ, което е насочено срещу антигена CD52. Показва добри резултати при пациенти, чийто ракови клетки са главно в кръвта и костния мозък, и не толкова добри резултати като самостоятелно лечение при големи лимфни възли или слезка (в тези случаи обикновено се прилага в комбинация). Прилагането на Alemtuzumab може да повиши риска от развитието на определени видове вирусни, бактериални или гъбични инфекции, поради което е задължително профилактирането им докато трае лечението.

RITUXIMAB (MABTHERA®)

е първото моноклонално антитяло одобрено за лечението на лимфоми. Негова мишена е антигена CD20, който се намира по повърхността на повечето туморни клетки при ХЛЛ. Към момента Rituximab е одобрен в Европа за първа линия терапия при ХЛЛ. Продължават клинични изпитвания за комбинацията на Rituximab с други лекарства за лечение на ХЛЛ.

OFATUMUMAB (ARZERRA ®)

e друго моноклонално антитяло, чиято мишена е антигена CD20. FDA осигури ускорена процедура по одобрение на медикамента за лечение на пациенти с ХЛЛ рефрактерна, на терапия с Fludarabine и Alemtuzumab. За разлика от другите моноклонални антитела Ofatumumab се свързва със специфичен епитоп на CD20, което води до привличането на протеини наречени „комплемент” и до смърт на клетката.