Ръководство за пациента
Изтеглете от тук: формат: PDF.
Посетете ни във
Facebook
БСЛ
Присъединете се към нас

Име и фамилия (задължително)

Вашият Email (задължително)

Възраст

Телефон

Град

моля въведете кода от изображението:
captcha

Лимфомен ден
dsc_1555_01 dsc_1529_01 dsc_1535_01 dsc_1538_01 dsc_1546_01 img_3709 dscn7198 dscn9979 fb

ХРОНИЧНА ЛИМФОЛЕВКОЗА

БИОХИМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

След извличане на кръвните клетки от кръвта, оставащата течна съставка се изследва за да се определи как работят вътрешните органи като черен дроб, бъбреци, сърце. Необичайно високи или ниски стойности са показател за проблеми с тези органи. По време на лечението общи биохимични изследвания се назначават, за да се провери функцията на органите и прецени тяхната увреда от болестта или прилаганата химиотерапия. Нивата на кръвните протеини, наречени Имуноглобулини, също могат да бъдат изследвани, за да се определи дали организма произвежда необходимото количество антитела, за да се бори с инфекциите. Нивата на Имуноглобулините често са ниски при пациенти с ХЛЛ. Изследването на друг кръвен протеин наречен бета 2 микроглобулин (β2MG) дава представа за разпространението на болестта.

Независимо от множеството вътрешни и външни въздействия, повечето хора са здрави през голяма част от живота си. Когато се разболеем, това обикновено е временно и ние се възстановяваме за кратко време. Нашата способност да устояваме на въздействието на различни външни фактори и вътрешни мутации се дължи най-вече на нашата имунна система.
Лимфната система е част от защитната система на организма. Тя предпазва организма от заболявания и инфекции и е една от най- важните части на имунната система. Лимфната система е изградена от мрежа от лимфни съдове из цялото човешко тяло. Лимфните съдове пренасят лимфата – течност, съдържаща бели кръвни клетки, които се наричат лимфоцити. В мрежата от лимфни съдове се намират и лимфните възли – подобни на бобено зърно структури. Хиляди лимфни възли се намират в нашето тяло, включително по шията, под мишниците, в слабините. Лимфата циркулира през лимфните възли и специализираните лимфни структури като далак (слезка), костният мозък, тимусната жлеза.

Лимфните възли филтрират лимфата, очиствайки я от бактерии, вируси и други чужди субстанции. Ако голямо количество бактерии премине през един или група от лимфни възли те могат да се подуят и станат болезнени при допир. За пример ако имате възпалено гърло, лимфните възли под челюстта и по шията могат да се подуят. Голяма част от уголемените и болезнени лимфни възли се дължат на реакция към различни инфекции и не са злокачествени (ракови).

Лимфоцитите са вид бели кръвни клетки, които помагат на организма да се бори с инфекциите. Те се произвеждат от костния мозък, далака и лимфните възли и циркулират в кръвта и лимфата. Лимфоцитите разпознават чуждите клетки и бързо ги унищожават. Има два вида лимфоцити – В и Т лимфоцити. В-лимфоцитите се развиват в специални клетки (наречени плазматични), които произвеждат специфични белтъци (наречени антитела), които циркулират с кръвта и реагират с токсини, бактерии и някои ракови клетки. Антителата действат като специфично оръжие, което унищожава само определени клетки (клетки, които имат на повърхността определен антиген), за които това оръжие е програмирано. Някои нашественици успяват да убягнат на В-лимфоцитите. Тук вземат роля Т-лимфоцитите. Те усещат, когато собствените клетки на организма са заразени и бързо ги унищожават. Т-лимфоцитите помагат на организма да се бори с вирусните инфекции и раковите клетки.

След като нашествениците бъдат унищожени, оцелелите В и Т лимфоцити се превръщат в специализирани „клетки на паметта”, които остават в лимфните възли и са готови да се активират, ако определен антиген попадне отново в организма. Тези клетки са специфични стражи, пазещи нашето тяло от различни въздействия. Организма има сложна система от проверки, за да поддържа баланса на различните лимфоцити.

При ХЛЛ рисковете от развитие на инфекции са повишени, поради компрометираната имунна система от самия рак или провежданото лечение. Около 75% от пациентите с ХЛЛ имат хипогамаглобулинемия – състояние, при което нивата на имуноглобулини (антитела) в кръвта са ниски (хипо). Това състояние води до нарастване риска от инфекции, въпреки, че пациентите с ХЛЛ имат нормално ниво на борещите се с инфекции В-клетки. Една от причините може да е, че Т-клетките, които помагат на В-клетките да произвеждат антитела за борба с инфекциите не работят правилно. Пациентите с ХЛЛ имат и дефект в активирането на група от протеини, наречени система на комплемента, която има значение за борбата с инфекции. За предпазване от инфекции най-добре е да се ваксинирате с анти пневмококова (Peneumo23) или анти хемофилусна ваксина (ActHib), въпреки, че може да нямат точния ефект поради нарушения имунитет при ХЛЛ. Пациентите с ХЛЛ трябва да избягват употребата на живи ваксини.
Нарушенията във функцията на Т-лимфоцитите може да бъде отговорна и за атакуването на нормалните червени кръвни клетки или тромбоцити, водещо до автоимунна хемолитична анемия или автоимунна тромбоцитопения. Това от своя страна води до умора, задух или кървене.

Симптом е всяко отклонение от нормалното, което пациента преживява и може да бъде причинено от болестта;
Признак е всяко отклонение от нормата, което лекаря открива при прегледа

Често пациентите с ХЛЛ нямат никакви болестни симптоми при поставянето на диагнозата. Всъщност понякога заболяването се открива при рутинни кръвни изследвания. Според експертите около 1/3 от пациентите с ХЛЛ живеят години, дори десетилетия без симптоми на болестта или усложнения. Друга 1/3 от пациентите ще имат нужда от незабавно започване на лечение или за период от три до пет години ще имат симптоми, налагащи започване на лечение. Друга трета от пациентите ще имат „спящо” заболяването, което ще премине в активно, но ще отговори на лечението. Трябва да се знае, че всеки човек е уникален и не винаги хода на болестта може да бъде предвиден.

Симптомите на ХЛЛ се появяват, когато злокачествените В-клетки се натрупат в определени части на тялото като кръвообращение, костен мозък, лимфни възли и далак като подтискат нормалните клетки от кръвта. Например, когато лимфоцитите се натупат в лимфните възли те се уголемяват (лимфаденопатия). Когато се натрупат в костния мозък те засягат нормалното кръвотворене предизвиквайки намаление на червените кръвни клетки (анемия), неутрофилите (неутропения) или на кръвните плочки (тромбоцитопения); Възможно е също уголемяване на черния дроб, далака или подуването на лимфни възли по шията, подмишници или в слабините.

Други симптоми са:

  • ТЕМПЕРАТУРА ИЛИ ВТРИСАНЕ
  • ЗАГУБА А ТЕГЛО (10% ОТ НОРАЛНОТО ТЕГЛО ЗА ПЕРИОД ОТ 6 МЕСЕЦА)
  • НОЩНИ ИЗПИТЯВАНИЯ
  • УМОРА

КОГА ДА ТЪРСИШ ЛЕКАРСКА ПОМОЩ

Въпреки, че симптомите в началото на болестта са неясни и неспецифични е важно всеки с такива симптоми да се посъветва с лекар. Началото на симптоми при ХЛЛ означава, че болестта е активна и е необходимо започване на лечение.

КАКВО ТРЪСИ ЛЕКАРЯ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕГЛЕД

Често при ХЛЛ няма симптоми. Първото нещо, което може да пробуди съмнения за болестта са кръвните изследвания, показващи повишение на левкоцитния брой. Понякога е възможно да има и симптоми, затова трябва да информирате своя лекар при наличие на някой от следните симптоми:
безболезнени уголемени лимфни възли по шията, подмишниците или слабините
лесна умора
болка или тежест под ребрата
повишена температура или инфекция на кожа, бели дробове, бъбреци и т.н.
загуба на тегло

Ако след прегледа лекарят се съмнява за ХЛЛ, ще назначи други изследвания за да потвърди диагнозата. Това включва пълна кръвна картина, биопсия на лимфен възел, изследване на костен мозък или други изследвания.

ПЪЛНА КРЪВНА КАРТИНА

Кръвните тестове се използват рутинно при диагностиката на ХЛЛ, както и по-късно при проследяване на ефекта от проведеното лечение. Пълната кръвна картина (ПКК) дава информация за количеството на кръвните клетки, включително броя на червените кръвни клетки, нивото на хемоглобина (белтък в червените кръвни клетки, който пренася кислорода), различните типове бели кръвни клетки (лимфоцити; моноцити; неутрофили; базофили; неутрофили), тромбоцитите (кръвни плочици) както и наличието на абнормни клетки.
Повечето хора с ХЛЛ имат завишени нива на лимфоцитите (лимфоцитоза). Понякога при пациенти с ХЛЛ има отклонение от нормата за нивата на хемоглобина и тромбоцитите.

ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ТЕСТОВЕ ПРИ
ХЛЛ ЛАБОРАТОРНИ ТЕСТОВЕ

  • биохимични изследвания
  • флоуцитометрия
  • имунохистохимия
  • полимеразоверижна реакция
  • мутационен статус
  • флуоресцентна инситу хибридизация
  • генетичен статус
  • други тестове

БИОПСИЯ

  • биопсия на лимфен възел (Обикновено не се прилага. Възможно е извършването само при клинични показания.)
  • биопсия на костен мозък и аспирация (не задължителна за поставянето на диагнозата, но е възможно извършването й при клинични индикации)

ОБРАЗНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

  • рентгенография на бял дроб
  • КАТ ( не се използва рутинно)
  • ПЕТ (не се използва рутинно)

ФЛОУЦИТОМЕТРИЯ (ИМУНОФЕНОТИПИЗАЦИЯ)

При флоуцитометрията кръвните клетки се маркират с химикали, чувствителни на светлина, след което се пропускат през лазерен лъч. Количеството на отдадената светлина служи като показател за наличието на определени протеини в клетките. Техниката определя специфични протеини и/или антигени по клетъчната стена наречени CD (си ди). Типа и силата на експресия на тези маркери помага на лекарите да диагностицират ХЛЛ. Класическите маркери при ХЛЛ са CD5, CD20, CD23, CD52;

ИМУНОХИСТОХИМИЯ

При имунохистохимичното изследване, проби от лимфен възел или костен мозък се изследват под микроскоп, като се търсят абнормни клетки характерни за ХЛЛ и се определя дали те произхождат от В или Т лимфоцитите. Препаратите се обработват със специални светещи химикали, които се свързват със злокачествените клетки и после се наблюдават под микроскоп.