Библиотека
Кожен лимфом – ръководство за пациента Емоционално въздействие при лимфом
НЕХОДЖКИНОВИ ЛИМФОМИ Наръчник на пациента и неговите близки
Адаптиран хранителен наръчник Patient stories
БСЛ
Посетете ни във
Facebook
Иновация за живот
42738783_554190965017416_7441515853796868096_o 42738757_554217538348092_4025419516484780032_o 42730866_554217411681438_3669205047897489408_o 42720585_554190705017442_4619057745675419648_o 42689802_554190595017453_6104606797862010880_o 42687386_554190368350809_6648157526468591616_o 42674319_554190695017443_5262283244904120320_o 42668552_554191321684047_261668112254894080_o 42660433_554220281681151_7154607520118472704_o

ХРОНИЧНА ЛИМФОЛЕВКОЗА - ХЛЛ

ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНА ЛИМФОЦИТНА ЛЕВКЕМИЯ /ХЛЛ/

   Два нови медикамента са на път да променят стандартите за лечение на Хроничната лимфоцитна левкемия. Ибрутиниб (Ibrutinib; Imbruvica) и Иделализиб (Idelalisib; Zydelig) бяха одобрени от Европейската агенция по лекарства (EMA) за лечние на пациенти с ХЛЛ, които са имали поне една линия терапия, както и като първа линия на лечение при пациенти със специфични генетични мутации, които ги правят неподходящи за лечение с химиоимунотерапия.

   И двата медикамента са одобрени също и за лечение на някои видове лимфоми, въпреки че индикациите на двата препарата се различават.
Ибрутиниб е одобрен и за лечение на пациенти с рецидив на Мантелноклетъчен лимфом, които не се повлияват от стандартното лечение. Ибрутиниб притежава разрешение като лекарство “сирак” за тези индикации. Мантелноклетъчният лимфом е рядък вид лимфом, които засяга околко 15000 души в европейския съюз. Според ЕМА, за пациентите с рецидив на болеста или неповлияващи се от “стандартното лечение” няма единно становище относно алтернативите на лечение.

   Иделализиб е одобрен за лечение на пациенти с Фоликуларен лимфом, които не са отговорили на предшестващи две линии на лечение. Индикациите на ЕМА за медикаментите са идентични с тези на американската Агенция за храни и лекарства, която одобри Ибрутиниб за лечение на ХЛЛ през февруари 2013, а за лечение на Мантелноклетъчен лимфом – през ноември 2013. Иделализиб бе одобрен за лечение на ХЛЛ и някои видове лимфом няколко дни след това.

   И двата медикамента предизвикаха голямо вълнение сред хематологичната общност и някои се надяват, че тези перорални “таргетни” медикаменти евентуално биха заменили стандартната химиотерапия в лечението на ХЛЛ.

   Въпреки, че и двата медикамента за момента са показани за пациенти, които не се повлияват от стандартната химиотерапия (втора линия на лечение), ефикасността и толерирането и на двата медикамента впечатлява лекарите, които участват в провеждането на клиничните изпитвания и вече са стартирали изпитвания на двата медикамента като първа линия на лечение при новодиагностицирани пациенти.

   Според ЕМА Идалализиб и Ибрутиниб имат потенциала да бъдат алтернатива за пациенти с тези заболявания, особено в случаите, в които предишното лечение не дава резултат, тъй като и двата медикамента действат по съвсем различен механизъм. Ибрутиниб въздейства на малигнените В клетки чрез блокирането на ензим тирозин киназа на Брутон (Burton’s tyrosine kinase; BTK), носещ името на своя откривател Ogdeon Bruton. Иделализиб от своя страна блокира действието на друг ензим, наречен PI3K-делта. И двата ензима играят важна роля в размножаването, миграцията и оцеляването на малигнените В клетки.

   През юли 2014 и двата медикамента получават разрешението на EMA със следните индикации:
Иделализиб е показан за лечение на пациенти с рецидив на ХЛЛ или с рефрактерна ХЛЛ с прогресия на болестта в рамките на 24 месеца от последната химиотерапия, които са имали поне един вид лечение с анти CD20 медикаменти или поне две различни предшестващи линии химиотерапия.
   Ибрутиниб е показан за лечнение на пациенти с:
● ХЛЛ, които са имали поне една линия химиотерапия и не са подходящи за повторно лечение, базирано на пуринови аналози, поради предишно неповлияване; с интервал свободен от прогресия на болестта по-малък от три години; са на възраст повече от 70 години; или са с генетични изменения (del17/ TP53)
● рецидив на Мантелноклетъчен лимфом или рефрактерен Мантелноклетъчен лимфом

Източник: Medscape, UK Cancer drug fund

ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Въпреки постигането на ремисия е възможно да изпитваш чувство на гняв и тревога от появата на рецидив. Нагаждането към „нормален” начин на живот след приключване на лечението може да отнеме седмици и месеци. Изготвянето и следването на определена програма ще ти помогне за по-бързото справяне с това състояние.

Някой от нещата, които трябва да следваш:

  • откажи цигарите
  • намали консумацията на алкохол
  • спортувай (плуване; разходки; колоездене)
  • храни се здравословно
  • мисли позитивно
  • чувствай се здрав

Голяма част от пациентите с ХЛЛ постигат ремисия с началното лечение. Въпреки това е важно да се спазва предписания план за проследяващи прегледи. Проследяващите прегледи варират от веднъж месечно до веднъж годишно в зависимост от хода на болестта, възрастта, общото състояние и времето от последното лечение.
След приключване на лечението лекуващия екип ще изготви план за проследяващите визити. Хематологът ще следи за състоянието на болестта чрез различни изследвания.

БЪДИ АКТИВЕН участник в целия процес. За целта :

събери копия от цялата документация до момента в случай, че ти се наложи да смениш лечебното заведение или трябва да посетиш друг вид специалист.
попитай лекуващия екип за какви признаци на болестта да следиш или какви усложнения от лечението могат да се появят по-късно.

На проследяващите визити бъди сигурен да информираш лекуващия екип за:

  • появили се нови симптоми
  • болка
  • проблеми, пречещи ти на ежедневието, като умора, безсъние, сексуални проблеми, загуба или покачване на тегло.
  • нови лекарства или добавки, които вземаш.
  • емоционални проблеми като гняв и депресия.

ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВ

При рецидив на болестта изборът на схема за лечение зависи от обема на болестта, вида на предишното лечение и общото състояние на пациента. Обикновено при рецидив се използва комбинация от химиотерапия и/или имунотерапия.
Част от медикаментите използвани за лечението на рецидиви са:
*Alemtuzumab * Fludarabine * Chlorambucil * Rituximab * Ofatumumab * Bendamustine

Някои от комбинираните схеми на лечение са: *CVP (Cyclophosphamide; Vincristine; Prednisolone) * FR (Fludarabine; Rituximab) * FCR (Fludarabine; Cyclophosphamide; Rituximab) * R-CHOP ( Rituximab; Cyclophosphamide; Vincristine; Prednisolone) *BR (Bendamustin; Rituximab)

В процес на клинични изпитвания са редица медикаменти за лечение на рецидив на ХЛЛ: *ABT-263 *Flavopiridol *Oblimersen sodium * Lumiliximab * Lenalidomide

Въпреки, че повечето пациенти с ХЛЛ отговарят добре на първоначалното лечение и постигат частична или пълна ремисия е възможно да се появи рецидив (болестта да се появи отново) или резистентност (болестта да не се повлиява от провежданото лечение). Обикновено при пациенти с резистентна болест се използват по-агресивни схеми на лечение. При пациенти с рецидив и малък туморен обем (болестта не е толкова напреднала) не е задължително започване на лечение веднага и е възможно прилагане на изчакване и наблюдение. При данни за прогресия на болестта след период от 12 месеца на приключване на лечението пациентът може успешно да бъде лекуван със същите или други схеми на терапия.

При мъжа инфертилитет се появява, когато тестисите спрат да произвеждат сперматозоиди. За момента запазването на фертилитета при мъжа е много по-лесно и ефективно, отколкото при жените. Това се получава, чрез замразяване на семенна течност в банка за сперма. Спермата по-късно може да се размрази и използва за вътреутробна инсеминация или инвитро оплождане. По-рядко при мъже с нисък брой на сперматозоиди може да се прибегне до тестикуларна екстракция на семенна течност (премахване на малка част тестикуларна тъкан). Екстрахираната семенна течност се замразява за по-късна употреба.
Мъже, загубили плодовитостта си веднага след започване на лечението, могат да я възстановят в бъдеще. Шансовете за това зависят от възрастта, дозата и продължителността на лечението.

Химиотерапията при жените може да доведе до ранна менопауза или други увреди, водещи до невъзможност за забременяване. Въпреки, че запазването на фертилност при жените е по-трудно, отколкото при мъжете, колаборацията между специалистите онколози и специалистите по репродуктивно здраве са надежда за зачеване след проведеното лечение.

Към днешна дата, най-разпространения метод за съхранение на репродуктивните възможности след химиотерапия е вземането на яйцеклетки от жената, оплождането им със семенна течност на съпруга или донор и замразяване на ембрионите (банка за ембриони). Яйцеклетките могат да се замразяват и не оплодени (банка за яйцеклетки). Поради факта, че техническото изпълнение на тези процедури отнема седмици, това не може да бъде избор при жени, при които лечението трябва да бъде започнато веднага.

Друг метод за запазване на репродукцията, който е в процес на активно изследване е замразяването на яйчникова тъкан. Чрез манипулация, наречена лапароскопия в коремната кухина се вкарва тръба, чрез която се взема част от яйчника и се замразява. По-късно яйцеклетките се оплождат и имплантират.

Възможно е и използването на медикаменти (например Leuprolide), чрез които се подтиска нормалната яйчникова функция и се намалява въздействието на химиотерапията. Доказателствата за действието на този в литературата са противоречиви.
Всяка жена в детеродна възраст и желание за потомство в бъдеще, трябва да се консултира със своя лекар или специалист по репродуктивно здраве.