Посетете ни във
Facebook
БСЛ
Присъединете се към нас

Име и фамилия (задължително)

Вашият Email (задължително)

Възраст

Телефон

Град

моля въведете кода от изображението:
captcha

Лимфомен ден
dsc_1529_01 dsc_1546_01 dsc_1535_01 img_3709 dsc_1540_01 dsc_1577_01 dsc_1584_01 dsc_1573_01 dscn7198

НЕХОДЖКИНОВ ЛИМФОМ

ДИЕТА И УПРАЖНЕНИЯ

Доброто хранене е важно за твоето здраве. Това е особено важно по време на химиотерапията. Въпреки това е важно да знаеш,че няма доказателства за нито една специфична диета или тип храна, за която е доказано, че може да излекува рака или да те предпази от рецидив. Добре е да се храниш здравословно всеки ден. Попитай своя лекар или медицинска сестра преди да започнеш определена диета или да приемаш дадени витамини или хранителни добавки. Не забравяй, че част от тези добавки могат да бъдат и доста скъпи, без ефект (или понякога с обратен ефект) относно твоето здраве.

Хора, които поддържат двигателна активност често понасят по-леко прилаганото лечение. Попитай своят лекар дали леко физическо натоварване като разходка, плуване или разтягане е добро за теб. Не се насилвай. Упражненията могат да ти помогнат да се чувстваш добре, но липсата на такива няма да застрашат твоето лечение.

СПРАВЯНЕ СЪС ЕМОЦИИТЕ

Докато физическите странични ефекти на лечението обикновено могат да се контролират с лекарства, емоционалната и психологическата страна на справянето с болестта също е от изключително значение.

ЧУВСТВАШ СЕ НЕПРИВЛЕКАТЕЛЕН:

Загубата на коса и другите промени в следствие на лечението карат много от хората да се чувстват непривлекателни. Голяма част от тези чувства са свързани с това да се научиш да подобриш своята външност, да прикриеш косопада и да се справиш с временните промени като суха кожа, чупливи нокти и др.

ДЕПРЕСИЯТА:

хората живеещи с рак могат да се чувстват депресирани. Поставянето на диагнозата лимфом и последващото лечение могат да бъдат едновременно физическо и емоционално предизвикателство. Признаците на депресия включват повишена нужда от сън повече от обикновено, липса на енергия, плачливост, невъзможност за концентриране. Понякога депресията може да се предизвика и от приема на определени лекарства.
Депресията е честа сред хората живеещи със злокачествено заболяване и техните близки и помощта е необходима. Обсъждайте това как се чувствате със своя лекуващ екип. Разговор със професионалист (психиатър, социален работник, психолог) и/или прием на лекарства могат да ти помогнат да се справиш със своите емоции.

ДА ЖИВЕЕШ В РЕМИСИЯ:

По време на ремисия можеш да изпитваш едновременно успокоение и страх от рецидив. Голяма част от хората преживяват този период осмисляйки кое е важно за тях в живота им, в отношенията, в бъдещето. Често е възможна промяна в начина на живот или кариерата. Справянето с физическите и емоционални промени е процес изискващ време.
Много хора търсят начини да помогнат на хора с техните проблеми като споделят своя опит. Важно е да се грижите за своето здраве и да посещавате визитите, които е определил лекуващия лекар.

СПРАВЯНЕ С РЕЦИДИВА:

Страхът от рецидив на болестта може да бъде голям, особено когато предстоят контролни прегледи и изследвания. Да научиш, че си с рецидив на болестта може да те накара да се чувстваш отчаян и предаден. Голяма част от хората се чудят дали биха имали силите да преминат отново през лечението. Понякога обаче, хората се чувстват по уверени, знаейки какво им предстои и как да се справят със страничните действия на лечението. Довери се на хората, на които вярваш и се мобилизирай за да се справиш с рецидива.

СЕКСУАЛНА ФУНКЦИЯ:

Сексуалното влечение (либидо) често намалява по време на лечение. Този ефект може да се дължи както на умората така и на лекарствата, които влияят на части от мозъка имащи важна роля върху либидото. Мъжете могат да изпитват проблеми с поддържане на ерекция по време на сексуалния акт, а жените да изпитват дискомфорт поради сухота във влагалището предизвикана от медикаментите. Често тези симптоми са преходни и отшумяват след прекратяване на лечението. Времето за възстановяване на нормална сексуална функция е индивидуално. Понякога приемането на антидепресанти също оказва влияние върху сексуалната функция.
Лимфомът не може да се предаде по време на сексуален акт. Понякога малка част от лекарствата прилагани по време на химиотерапията могат да се намерят във семенната течност. За това е необходимо използването на презерватив по време на сексуален акт. След извършването на трансплантация също е уместно използването на презерватив. Често хората се притесняват да споделят своите сексуални проблеми с лекаря. Сексуалността е интегрална част от живота и няма нищо притеснително да се говори за нея. Сподели своите сексуални проблеми с лекуващия екип. Те могат да ти предложат решение на твоите тревоги и притеснения.

ПЛОДОВИТОСТ:

Важно е да говориш със своя лекар относно плодовитостта преди започването на химиотерапия, ако в бъдеще планувате да имате деца. Определена група от химиотерапевтиците, особено алкилиращите субстанции често водят то инфертилитет. Дозата и мястото на лъчетерапията също могат да доведат до инфертилитет. Възвръщането на фертилноста след приключване на лечението зависи от възрастта, типа на прилаганите лекарства и други фактори

ПРИ МЪЖА: мъжете трябва да замразят семенна течност (сперма) преди започване на химиотерапия. По време на химиотерапията тестисите спират да произвеждат сперматозоиди. Замразяването на сперма преди започването на химиотерапия може да се използва за осеменяване в бъдеще. Част от мъжете възстановяват своята фертилност след приключване на лечението, въпреки че това зависи от възрастта, използването на високи дози химио- или лъчетерапия. Продукцията на мъжкия полов хормон тестостерон обикновено не е засегната.

ПРИ ЖЕНИТЕ: химиотерапията може да доведе до ранна менопауза при жените или да доведе до друго увреди и невъзможност да забременеят. Съществуват няколко възможности. Замразяване на оплодени или не оплодени яйцеклетки и съхранението им за бъдеща употреба. Технически не оплодените яйцеклетки се съхраняват по-трудно. При наличие на сперма от партньора или донор е възможно извличането на яйцеклетки, оплождането им in vitro и замразяване на ембрионите. Всички жени в детеродна възраст трябва да говорят със своя лекуващ лекар преди започването на химиотерапия.

БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ:

Жени, на които им предстоят диагностични процедури или лечение за лимфом трябва да информират своя лекар ако съществува вероятност да са бременни. Обикновено диагностицирането на лимфом по време на бременност е проблемно, но е възможно използването на по-малко токсични за плода лекарства. Решението относно прекъсване на бременността или износването е трябва да бъде обсъдено с майката, лекуващия лекар и гинеколог. Жените в детеродна възраст трябва да обсъдят този проблем и възможностите със своя лекар.

ПРОСЛЕДЯВАНЕ И РЕЦИДИВ

След приключването на твоето лечение за лимфом, лекарят ще ти определи график за проследяващи визити, обикновено на всеки шест месеца. Тъй като лимфома може да се появи отново е изключително важно да се спазват процедурите за проследяване. В допълнение с физикалния преглед, при проследяването се извършват и образни изследвания, кръвни тестове, молекулярно диагностични и други лабораторни тестове. В някои случаи тези тестове могат да докажат допълнителни странични ефекти от проведеното лечение. Ти може да играеш активна роля в последяването спазвайки няколко точки:
направи копия от своята документация и я пази в папка в случай, че промениш своят лекар
задавай въпроси на твоя лекар
уведомявай своя лекар за всеки нов симптом или промяна в твоето здравословно състояние, дори да смяташ, че това няма връзка с болестта.
спазвай здравословно хранене и диета, спи достатъчно и води активен начин на живот.
говори с приятел относно твоето емоционално състояние
прави неща, които ти доставят удоволствие

ЛЕЧЕНИЕ СЛЕД РЕЦИДИВ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Появата на лимфома след пълна ремисия се нарича рецидив. Вида на лимфома и времето на рецидива, ще определят бъдещото лечение. При рецидив могат да се използват химиотерапия, моноклонални антитела или лъчетерапия. Костномозъчна трансплантация или трансплантация на периферни стволови клетки също могат да бъдат използвани за лечението на пациенти с агресивни НХЛ и рецидив. Така наречените „спасителни” режими (salvage therapy) се използват с успех за постигането на втора ремисия, а понякога и излекуване.

ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ РЕЖИМИ НА ХИМИОТЕРАПИЯ ПРИ РЕЦИДИВИРАЛИ НХЛ

Абревиатура Лекарства
DHAP Dexamethasone
Cytarabine
Cisplatin
DICE Dexamethasone
Ifosfamide
Cisplatin
Etoposide
ICE Ifosfamide
Carboplatin
Etoposide

Някои от тези режими се използват преди високодозова химиотерапия и последваща трансплантация. При някой от режимите е възможно и включването на моноклонални антитела.

ЛИМФОМИ С НИСКА СТЕПЕН НА МАЛИГНЕНОСТ (ИНДОЛЕНТИ НХЛ)

ФОЛИКУЛАРЕН ЛИМФОМ

Разделя се на степени I, II или III и е сравнително чест представляващ 20-30% от НХЛ. Произхожда от В лимфоцитите поради това е В клетъчен НХЛ. Най- често засяга пациенти на средна възраст, както и възрастни пациенти. Поради своята честота се използва като модел за лечение на индолентните НХЛ. В част от случаите фоликуларните лимфоми могат да трансформират в по-агресивни лимфоми. Индолентните лимфоми трансформирали в агресивни лимфоми са по- трудни за лечение. Често при диагностицирането пациентите с фоликуларен лимфом са с напреднала болест и имат ангажиране на множество лимфни възли или костен мозък и рядко имат локализирано заболяване. Разделянето на степени (I; II; III) е в зависимост от броя на големите и малки клетки в лимфния възел. Въпреки, че голяма част от фоликуларните лимфоми са напреднали при диагностицирането средната преживяемост е 8-10 години и голяма част от пациентите не се нуждаят от лечение продължителни периоди от време. Пет годишна преживяемост е 72-77%;

ДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН ЛИМФОЦИТЕН ЛИМФОМ/ ХРОНИЧНА ЛИМФОЦИТНА ЛЕВКЕМИЯ

Дребноклетъчният лимфоцитен лимфом (Small lymphocytic lymphoma (SLL)/ ДЛЛ) се намира както в лимфните възли така и в костния мозък. Представлява 4% от НХЛ. ДЛЛ първоначално е чувствителен на химиотерапия, но е възможно да стане резистентен или д трансформира в по-агресивен тип НХЛ. Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) е близка по характеристика до ДЛЛ, но при ХЛЛ раковите клетки се намират предимно в кръвта, докато при ДЛЛ раковите клетки са предимно в лимфните възли. Въпреки, че се смятат за сходни заболявания лекарят може да използва един от двата термина ХЛЛ или ДЛЛ в зависимост от това, къде се намират раковите клетки- в кръвта или в лимфните възли. Около 20% от ДЛЛ/ ХЛЛ е възможно да прогресират до лимфом с висока степен на малигненост като дифузен едроклетъчен НХЛ (така наречения синдром на Рихтер). Средна преживяемост 5- 10 годни в зависимост от стадия на болестта при диагностицирането и прогностичните маркери.

МАРГИНАЛНОЗОНОВ ЛИМФОМ

Маргиналнозоновия лимфом е индолентен В клетъчен НХЛ и може да засяга структури извън лимфните възли (екстранодален) или лимфни възли (нодален). Разделя се на две категории в зависимост от локализацията. Мукоза асоциирани НХЛ ( така наречените МАЛТ лимфоми (MALT (Mucosa associated lymphoma tissue)) са вид маргиналнозонови лимфоми засягащи лимфни структури извън лимфните възли ( черва; стомах; око; щитовидна жлеза; слюнчени жлези; бял дроб; кожа). Някои от пациентите заболели от МАЛТ лимфом имат анамнеза за автоимунно заболяване. В голям процент от случаите на МАЛТ лимфоми на стомаха се доказва инфектиране с бактерия Хеликобактер билори (Helicobacter pylori). Нодалните маргиналнозонови лимфоми са редки. Средната възраст на пациентите с този тип НХЛ е 65 години.

МАКРОГЛОБУЛИНЕМИЯ НА ВАЛДЕНЩРЬОМ (ЛИМФОПЛАЗМОЦИТЕН ЛИМФОМ)

Рядък тип В клетъчен лимфом съставляващ 1-2% от НХЛ. Заболяването обикновено засяга възрастни хора. Често има засягане на костния мозък при поставянето на диагнозата. Характеризира се с високи нива на белтък (IgM парапротеин), което може да води до симптоматика. Заболяването има бавен ход. Средна преживяемост 78 месеца.

ЛИМФОМИ С ВИСОКА СТЕПЕН НА МАЛИГНЕНОСТ (АГРЕСИВНИ НХЛ)

ДИФУЗЕН ЕДРОКЛЕТЪЧЕН В КЛЕТЪЧЕН НХЛ (DLBCL)

Най- честия вид представляващ 30-40% от НХЛ. Средната възраст на пациентите е 57 години с вариране от 10 до 88 години. Може да засяга както лимфните възли така и екстранодлани структури включително черва, стомах, тестис, кожа, гърда, нервна система, кости. Може да бъде локално заболяване или генерализирана болест. Пет годишна преживяемост при групите с нисък IPI е 73%;

МАНТЕЛНОКЛЕТЪЧЕН ЛИМФОМ

Мантелноклетъчния лимфом е В клетъчен лимфом представляващ 5-10% от НХЛ. Обикновено засяга мъже над 50 години и почти винаги се диагностицира, когато болестта е генерализирана. Често пациентите с мантелноклетъчен лимфом имат генерализирани лимфни възли, засягане на друг орган и костен мозък. Обикновено протича агресивно. Въпреки постигането на терапевтичен отговор при 50-70% от пациентите, болестта често рецидивира. Средната преживяемост е 3 години (варираща 2-5 години). Десет годишна преживяемост в 5-10%; Новите терапевтични схеми и клинични проучвания дават обещаващи резултати.

ПЕРИФЕРЕН Т КЛЕТЪЧЕН ЛИМФОМ

Представлява 10-15% от лимфомите при възрастни. Терминът „периферен Т клетъчен” означава, че те произхождат от Т лимфоцитите и клетките са зрели. Повечето периферни Т клетъчни лимфоми са агресивни (с изключение на кожния вариант Микозис фунгоидес). Могат да засягат както лимфни възли (Ангиоимунобластен; Анапластичен едроклетъчен) така и екстранодални структури (Интестинален; Назален).

КАКВО Е ЛИМФОМ

Лимфомът е най- честия рак на кръвта и третият най-чест рак в детска възраст. Лимфомът е рак на лимфната система, които настъпва в следствие на грешка в производството на лимфоцити, водещо до появата на ненормални клетки. Тези ракови клетки могат да се натрупват в организма по два главни механизма: размножавайки се по-бързо или живеейки по- дълго от нормалните клетки. Както и нормалните лимфоцити, раковите лимфоцити могат да се размножават в различни части на тялото- лимфни възли, далак, костен мозък, кръв и други органи.

Съществуват два главни типа рак на лимфната система- Ходжкинови и Неходжкинови лимфоми.

Неходжкиновите лимфоми (НХЛ) са по скоро група от поне 61 близки по рода си злокачествени заболявания, които засягат лимфната система. Въпреки многото общи характеристики, НХЛ се различават по това как изглеждат лимфоцитите под микроскоп, различни молекулярни характеристики, туморен растеж и въздействието върху организма.

НХЛ се делят на две главни групи: В клетъчни НХЛ (които произхождат от ненормални В лимфоцити) и Т клетъчни НХЛ (с произход от Т лимфоцитите).

Броят на болните от НХЛ значително нараства през последните 20 години. В сравнение с началото на 70те години, броят на новодиагностицираните болни е почти двоен, и от сравнително рядко заболяване, днес той е 5 най-чест тип рак в Америка. Причините за това нарастване не е ясна.

Точната причина за развитието на НХЛ е неясна. Лекарите не могат да обяснят защо един човек се разболява от НХЛ, а друг не. Със сигурност знаем, че НХЛ не може да се причини при травма или при контакт с човек, който боледува от НХЛ.

Повишен риск за развитието на НХЛ има при:

  • Хора с автоимунни заболявания
  • Хора с трансплантирани органи
  • Хора излагани на различни химикали (пестициди; торове; разтворители)
  • Хора заразени с вируса на HIV, на Epstein-Barr, хепатит С;
  • Хора заразени с H. pylori

Определени фактори наречени рискови е възможно да допринасят за развитието на НХЛ. Хора с определен вид вирусни инфекции е по-вероятно да се разболеят от НХЛ. Така например някои форми на НХЛ са по-чести при хора боледували от вируса на Epstein- Barr. Хора, които са били излагани на действието на различни химикали като пестициди, торове и разтворители, в някои сравнителни проучвания са с по-голям риск от развитието на НХЛ. Въпреки това сигурна пряка зависимост не е открита.

НХЛ възниква по-често при хора с различни проблеми с имунната система като автоимунни заболявания и имунни дефицити, включително и тези инфектирани с вируса на HIV или вземащи лекарства за потискане на имунната система след трансплантация на органи.

Важно е да знаете, че ако имате един или няколко от тези рискови фактори, това НЕ ЗНАЧИ, че ще се разболеете от НХЛ. Всъщност голяма част от хората с рискови фактори никога не се разболяват от НХЛ. При повечето от хората с новооткрити НХЛ не може да намерена пряка връзка с определен рисков фактор.