Библиотека
НЕХОДЖКИНОВИ ЛИМФОМИ Наръчник на пациента и неговите близки
Адаптиран хранителен наръчник Patient stories
БСЛ
Посетете ни във
Facebook
Присъединете се към нас

Име и фамилия (задължително)

Вашият Email (задължително)

Възраст

Телефон

Град

моля въведете кода от изображението:
captcha

Лимфомен ден
12 7 20 dsc_1578_01 dsc_1538_01 8 dscn9977 25 8

Терапии

Venetoclax показва положителни резултати за CLL с 17p del

Понякога медикаментите, използвани за третиране на ракови заболявания, се явяват като силни протеини. В други случаи една много малка молекула е в състояние да раздвижи организма като биологична машина срещу рака.
Venetoclax, известен преди като ABT-199, е една такава малка молекула, която неотдавна показа положителни резултати в това, което се нарича „пилотно проучване“.
Клинично значима обща степен на отговор, т.е. намаляване на броя на раковите клетки, е демонстрирана в процент от хората с трудна за лечение форма на хронична лимфоцитна левкемия или CLL.
Този конкретен вид левкемия е известен като 17p мутация при CLL.

Малко за 17p del. при CLL
17p делеция CLL е форма на болестта, която е по-трудна за лечение. Извършват се тестове за откриване на специфични гени или части от гени, за да се идентифицира това състояние. По принцип хората с CLL 17p не реагират особено при конвенционалната химиотерапия, но това не винаги е така, а и процентът на раковите клетки, които имат 17p делеция е от значение.
Какво се крие зад името 17p делеция? Наречена е така, защото парче от специфична хромозома е загубено, а заедно с него и един важен ген, наречен р53, който контролира апоптозата или програмираната клетъчна смърт.
Като цяло 17p заличаването се среща при около 3 до 10 процента от хората с CLL. Ако погледнете пациентите, които вече не отговарят на химиотерапията, т.е. тези с рецидивираща или рефрактерна болест, процентът на наличие при тях на 17p делеция се увеличава до около 30 до 50%.
P53 не е единственият протеин, който контролира клетъчната секвенция на разрушаване.
BCL-2 е друг вид и учените разработват инхибитори на протеина BCL-2 за борба с рака. Venetoclax е малка молекула, предназначена да свързва и инхибира протеина BCL-2.

За Venetoclax
На 12 август 2015 г. водеща биофармацевтична компания и член на Roche Group, обяви положителни резултати от клиничното проучване на Venetoclax, изследвано лекарство, разработено в партньорство с AbbVie. Клиничното проучване, наречено M13-982, оценява ефикасността и безопасността на Venetoclax при пациенти с рецидивираща или рефрактерна CLL с 17p del.

Как действа Venetoclax
Блокирането на BCL-2 може да възстанови сигнализиращата система, която казва на раковите клетки да се самоунищожат. Протеинът BCL-2 е произведен или експресиран от CLL клетки, както и от някои неходжкинови лимфомни клетки. Протеинът BCL-2 е свързан с резистентността към лекарства при някои видове рак и това дава надежда, че блокирането на BCL-2 може да увеличи и чувствителността на тези видове рак.
Оттогава насам участието на BCL-2 е открито и при редица други видове рак. Освен при CLL, BCL-2 участва при меланома, рак на гърдата, на простатата, на белите дробове. Както бе отбелязано по-горе, BCL-2 се свързва също с резистентност към лечение на рак.

За проучването на Venetoclax (M13-982)
Основната проучвателна група включва 107 души с 17del при CLL, предварително лекувани.
Около 50 пациенти ще бъдат записани в групата за разширяване на безопасността.
Основната цел или ключово измерване на изследването е общият процент на отговор, определен от независим комитет.

Следващи стъпки
AbbVie и Genentech оценяват Venetoclax като самостоятелно лекарство или в комбинация с други лекарства. Съществуват текущи проучвания за Venetoсlax при няколко други ракови заболявания на кръвта, включително индолентен неходжкинов лимфом, дифузен едроклетъчен лимфом, остра миелоидна левкемия и множествен миелом.

Стероиди и тяхната роля при лечението на ХЛЛ /хронична лимфоцитна левкемия/

Какво са стероидите?
Това, за което ще говорим в тази статия е една отделна група стероиди, които се произвеждат от кората на надбъбречната жлеза и са известни като кортикостероиди /стероиди за кратко/.
Здравото тяло произвежда тези стероиди всеки ден и те са много важни за правилното функциониране на организма. Те участват в нашия стрес отговор, нашия имунен отговор, в регулирането на метаболизма и електролитния баланс.
Когато обаче стероидите се прилагат като лекарства, обикновено в по-високи /а понякога и в много по-високи/ „фармакологични“ дози, отколкото организмът естествено произвежда /физиологични дози/, техните ефекти са дълбоки.
Те са мощни и широко активни противовъзпалителни и имуносупресорни средства. Те потискат повечето компоненти на имунния отговор на организма към предизвикателства като инфекции, алергии и ракови заболявания.
Стероидни показания при ХЛЛ:
Намаляване на потенциално опасната алергична реакция на тялото към моноклонални антитела (mAbs) като ритуксимаб и други, които могат да съдържат някои чужди животински протеини. Почти при всички инфузии на мАbs сe прави премедикация с някакъв тип стероиди.
Намаляване на токсичността на някои орални химиотерапевтични средства.
Потискане на серозните автоимунни усложнения, наблюдавани при ХЛЛ, като AIHA (автоимунна хемолитична анемия) и ИТП (имунна тромбоцитопенична пурпура).
Като ХЛЛ убиец, когато се използва в ултра високи дози (HDMP или високи дози метилпреднизолон) в комбинация с mAbs.
Намаляване на някои от неблагоприятните ефекти, свързани с по-новите прицелни /таргетни/ терапии, като ibrutinib.
Краткосрочно намаляване на болезнено подутите лимфни възли.
Рядко да се стимулира енергия и апетит.

Стероидите и техните странични ефекти
А сега ще се запознаем с тъмната страна на стероидите.
Списъкът от рискове при употребата на стероиди може да изглеждат обезкуражаващ, но помнете, че те не винаги и не при всички пациенти се проявяват.
Някои пациенти приемат стероиди във високи дози за по няколко месеца, други – в по-ниски дози с години. Всеки организъм обаче реагира различно и не бива да съдим за ефекта по опита на един човек.
Тази статия предоставя списък с нежелани странични ефекти, свързани с употребата на стероиди. Ще разгледаме и данните за краткосрочните и дългосрочните рискове.
Страничните ефекти на стероидите са в по-голямата си част „целеви“ резултати от мощната им противовъзпалителна и имунопотискаща активност. Те не са специфично свързани с това дали приемате стероиди за астма или ХЛЛ или като предварително лечение с ритуксимаб.

Сериозните нежелани реакции включват:

  • Тежка алергична реакция
  • Потискане дейността на надбъбречните жлези
  • Синдром на Кушинг („луновидно лице“ и „биволска гърбица „)
  • Психоза
  • Миопатия (мускулно увреждане)
  • Инфекции
  • Диабет
  • Оток на мозъка
  • Припадъци
  • Ниски нива на калий в организма
  • Сърдечна недостатъчност
  • Високо кръвно налягане
  • Пептични язви
  • Гастроинтестинални перфорации и кървене
  • Панкреатично възпаление
  • Изпъкване на очната ябълка (exophthalmos)
  • Остеонекроза

Сериозните нежелани реакции, наблюдавани при продължителна употреба на стероиди, включват:

  • Катаракта
  • Глаукома (повишено вътреочно налягане)
  • Потискане на растежа (при деца)
  • Имунно потискане
  • Сарком на Капоши (рядък рак на кожата, наблюдаван по-често при хора с потиснат имунитет)
  • Симптоми на отнемане, ако се прекрати приемът им рязко

Най-честите (дефинирани като >10%) нежелани реакции, които се наблюдават:

  • Повишено кръвно налягане
  • Задържане на течности и оток
  • Ниски нива на калий в организма
  • Стомашни проблеми, включително гадене и повръщане
  • Мускулна загуба
  • Изтъняване на кожата, зачервяване и други промени
  • Нарушено зарастване на рани
  • Лесно натъртване
  • Акне
  • Анормален растеж на косата
  • Безсъние
  • Депресия, тревожност и промени в настроението
  • Нередовна менструация
  • Увеличаване на теглото и повишен апетит

Този списък няма за цел да отрече употребата на стероиди, които в някои случаи могат да бъдат дори животоспасяващи, а служи като напомняне за това защо винаги трябва да се стремим да използваме по-ниска доза за по-кратък период от време, за да избегнем някои от тези потенциални проблеми.
За да допълним картината за рисковете и ползите от стероидите при лечение на ХЛЛ /хронична лимфоцитна левкемия/, ще направим преглед на една скорошна публикация, касаеща три сериозни риска, свързани с употребата на стероиди в краткосрочен план.
Макар че има много известни проблеми с дългосрочното използване на стероиди и известен брой добре известни краткосрочни рискове, тук ще покажем някои данни от това скорошно проучване, публикувано от BMJ 2017, озаглавено „Краткосрочно използване на кортикостероиди през устата и свързаните с тях увреждания сред възрастните в Съединените щати“

Данни
Изследваните са осигурени пациенти на възраст между 18 и 64 години. В проучвания тригодишен период са били предписани перорални стероиди на повече от 1 на 5 пациенти. Най-честите причини за предписанията са да се помогне при инфекции на горните дихателни пътища, алергии и гръбначни състояния.
Резултати:
През 30-те дни след започване на пероралните стероиди е имало:
> 5-кратно увеличение на риска от сепсис.
> 3-кратно повишаване на риска от тромбоемболия.
Почти два пъти увеличение на риска от фрактури.
Тези рискове съществуват дори когато са били използвани „ниски дози“ – по-малко от 20 mg на ден. Това звучи плашещо, но нека следваме по-различен подход. Рискът от възникване на проблеми при всеки индивид се нарича абсолютен риск.

Абсолютният риск след прием на стероиди е:

  • 5 на 10 000 за сепсис
  • 14 на 10 000 за тромбоемболия
  • 51 на 10 000 за фрактура

Корелацията не означава причинно-следствена връзка.
Само защото има повишена честота на някои усложнения при предписването на определено лекарство, не означава, че лекарството е причинило проблема. Възможно е то да не е причината за това. Лекарите обикновено не предписват перорални стероиди на здрави пациенти или дори на болни пациенти, които се очаква бързо и лесно да се възстановят. Ако инфекцията на горните дихателни пътища или алергиите или гръбначните проблеми изискват импулс от стероиди за контрол, вероятно проблемът е сериозен и лечението му е затруднено.
Пациентите с болка в гръбначния стълб, нуждаещи се от стероиди за намаляване на подуването и болката, в повечето случаи са по-малко мобилни. Недостатъчното движение от своя страна е известен рисков фактор за образуването на кръвни съсиреци.
Пациентите със значителни респираторни инфекции или алергии, изискващи стероиди за намаляване на възпалението, което компрометира правилното оттичане на бактерии в дихателните пътища, вече са изложени на по-висок риск от сериозни инфекции.
Всички тези пациенти може да са по-малко стабилни, по-слаби и с повишена вероятност от падане, което води до фрактури. С други думи, тези, които се нуждаят от стероиди, вече са изложени на по-висок риск от тези усложнения. Усложненията могат да бъдат резултат от тежестта на техния проблем, изискващ стероидите, а не на самите стероиди.

Заключения:
Стероидите са животоспасяващи лекарства при ХЛЛ и трябва да се използват при необходимост – възможно най-бързо и за възможно най-кратък период. Дори и краткосрочната употреба да крие рискове, то абсолютният риск е малък и изследването не доказва, че самите стероиди са причина за усложнения.
Тази публикация ни напомня, че е важно да погледнем отвъд заглавията, да надскочим абстрактната гледна точка и да извлечем максимални ползи от всяко изследване.

Ефективност на комбинираните терапии при лечение на CLL /ХЛЛ

Ефективността на комбинираните терапии при лечение на рецидивираща рефрактерна CLL /ХЛЛ – хронична лимфоцитна левкемия/

Първа линия на лечение при CLL

  • Комбинация на Бендамустин с Ритуксимаб /Bendamustine + Rituximab/

Трета линия на лечение при Cll

  • Комбинация на Ритуксимаб с Ибрутиниб /Rituximab + Ibrutinib/
  • Комбинация на Ибрутиниб с Венетоклакс /Ibrutinib + Venetoclax/
  • Комбинация на Ритуксимаб, Ибрутиниб и Венетоклакс / Rituximab + Ibrutinib + Venetoclax/

Ето какво знаем:
- CLL е умен рак, който при някои пациенти, особено тези с делеция 17p или TP53, може да бъде предразположен към продължаващи мутации, известни също като геномна нестабилност или клонална еволюция.
- Терапевтичният натиск от всяко лекарство може да доведе до „дарвинисткото оцеляване на най-подходящите“ мутации, а това от своя страна до резистентност. Това е добре документирано с инхибиторите на BTK като Ibrutinib.
- Последните проучвания показват, че дългосрочното P13K инхибиране с лекарства като иделализиб може да стимулира мутациите.
- Комбинираните терапии следва добре да се обмислят, разбира се. Почти всички пациенти, и особено тези без маркери на геномна нестабилност, постигат невероятно добри резултати с ibrutinib като самостоятелен агент, когато се използва като първа терапия за CLL.

Ето какво не знаем:
- Кои комбинации са безопасни и кои са опасни за използване заедно, но се учим бързо от резултатите от клиничните изпитания.
- Кои са най-добрите стратегии при паралелни или последователни лекарствени комбинации. В момента има малко данни за това, а и тези които са налични, са от сравнително краткосрочно проследяване.
- Кои са най-добрите от наличните днес лекарства, както в клиниката, така и в развитието, за комбиниране и кой е най-добрият начин да се направи това?
- Можем ли безопасно да спрем терапията? За тези, които са достигнали негативност на MRD, това може да е реална възможност.
- Може ли да повторим предишна терапия и да очакваме отговор? Това изглежда е възможно в някои случаи на терапия с Venetoclax.

Подкожна форма на MabThera (rituximab)

Mabthera SC
Подкожна форма на MabThera (rituximab) за лечение на най-честите форми на неходжкинов лимфом (НХЛ) вече е налична в специализираните хематологични клиники в страната.

Подкожната MabThera съкращава продължителността на приложение и спестява ценно време и на пациентите и на медицинските специалисти.

Преди MabThera можеше да се прилага венозно чрез интравенозна инфузия. Сега има нови технологии, които правят възможно подкожното инжектиране на MabThera за минути, вместо вливания за часове. MabThera SC просто се инжектира под кожата на корема на пациентите.

В онкологията и хематологията таргетните лекарства (моноклонални антитела) обикновено се прилагат чрез интравенозна инфузия. Това изисква спазването на доста правила, например: нужда от обучен медицински персонал; специални сектори в клиниките, където да се правят инфузиите; специално оборудване за стерилно приготвяне на разтворите за вливане, както и продължително време за наблюдение на пациентите след самото вливане. Инфузиите понякога могат да създават трудности по отношение на поставянето на интравенозните катетри на пациентите и рискове от реакции или усложнения, свързани с инфузията. Последните могат да доведат до хоспитализация на пациентите и допълнителни разходи за болницата. Ето защо учените са намерили начин някои от тези лекарства да се прилагат подкожно, вместо интравенозно. Подкожното им приложение може потенциално да спести доста от проблемите, свързани с инфузиите. И при подкожното приложение могат да възникнат реакции, но обикновено те са по-леки от тези при инфузиите. Подкожните форми на таргетните лекарства за лечение на лимфом са по-удобни за пациентите и подобряват качеството им на живот, както и правилното придържане към необходимото лечение.

Подкожната форма на MabThera (rituximab) за лечение на пациенти с фоликуларен и дифузен В-едроклетъчен лимфом е одобрена от Европейската комисия на 21-ви март 2014 г. Решението на Комисията е базирно на данните от пилотното изпитване SABRINA (BO22334), публикувани в The Lancet Oncology. Изпитването SABRINA е двуетапно, международно, многоцентрово, рандомизирано, контролирано, отворено клинично изпитване фаза III при пациенти с нелекуван фоликуларен лимфом, за изследване на сравними фармакокинетичен профил, ефикасност и безопасност на MabThera лекарствена форма за подкожно приложение в комбинация с CHOP или CVP, спрямо MabThera лекарствена форма за интравенозно приложение в комбинация с CHOP или CVP.

Публикуваните данни доказват, че фармакокинетичният профил на лекарствената форма за подкожно приложение на MabThera е сравним с този на лекарствената форма за интравенозно приложение, и не е бил свързан с нови сигнали по отношение на безопасност.

Данните от изпитването SABRINA потвърждават финалните резултати от изпитването SparkThera (BO22334), публикувани също през 2014 година в Journal of Clinical Oncology. Изпитването SparkThera е международно, фаза Ib, двуетапно клинично изпитване, сравняващо фармакокинетичния профил и профила на безопасност и поносимост на лекарствената форма за подкожно приложение на MabThera и на лекарствена форма за интравенозно приложение като част от поддържащата терапия при пациенти с фоликуларен лимфом.

Изпитването SparkThera установява дозата и потвърждава, че профилът на безопасност на фиксираната доза за подкожно приложение (1400 mg) е съпоставима със стандартната при лекарствената форма за интравенозно приложение.

Какво представлява MabThera
MabThera съдържа активното вещество ритуксимаб. Това е вид белтък, наречен „моноклонално
антитяло”. Той се свързва към повърхността на един вид бели кръвни клетки, наречени
„В лимфоцити”. Когато ритуксимаб се свърже към повърхността на тази клетка, той
предизвиква смъртта й.
MabThera може да се използва за лечение на няколко различни заболявания при възрастни.
Вашият лекар може да Ви предпише MabThera за лечение на:
а) Неходжкинов лимфом
Това е заболяване на лимфната тъкан (част от имунната система), което засяга един вид бели
кръвни клетки, наречени В лимфоцити. MabThera може да се прилага самостоятелно или с други лекарства, наречени „химиотерапевтици”.
При пациенти, при които лечението е ефикасно, MabThera може да се използва като поддържащо лечение в продължение на 2 години след приключване на първоначалното лечение.

б) Хронична лимфоцитна левкемия
Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) е най-често срещаната форма на левкемия при
възрастните. ХЛЛ засяга един конкретен тип лимфоцити – B-клетките, които произхождат от
костния мозък и се развиват в лимфните възли. Пациентите с ХЛЛ имат твърде много
абнормни лимфоцити, които се натрупват предимно в костния мозък и кръвта. Нарастването на
тези абнормни B-лимфоцити е причина за симптомите, които може да имате. MabThera в
комбинация с химиотерапия разрушава тези клетки, които постепенно се отстраняват от
организма чрез биологичните процеси.

1. Globocan (2012) Table by cancers. Worldwide incidence of cancers in males and females. http://globocan.iarc.fr/
2. Globocan (2012) Cancer Incidence and Mortality Worldwide. World, non-Hodgkin lymphoma, 2010. http://globocan.iarc.fr/Pages/fact_sheets_population.aspx
3. Davies, A. et al. (2014) Pharmacokinetics and safety of subcutaneous rituximab in follicular lymphoma (SABRINA): stage 1 analysis of a randomized phase 3 study The Lancet Oncology, Early Online Publication, 10 February 2014 doi:10.1016/S1470-2045(14)70005-1
4. Salar A, et al. Comparison of Subcutaneous Versus Intravenous Administration of Rituximab as Maintenance Treatment for Follicular Lymphoma: Results from a Two-Stage, Phase IB Study. Published Ahead of Print on May 12, 2014 as 10.1200/JCO.2013.52.2631

Ново лекарство одобрено за лечение на Маргиналнозонов лимфом

Imbruvica
Новаторският медикамент Ибрутиниб (Ibrutinib, Imbruvica® Janssen/ Pharmacyclics) беше одобрен от Американската агенция за храни и лекарства (FDA) като допълнително показан за лечение на Маргиналнозонов лимфом (MZL), правейки го първо лекарство, одобрено специфично за това заболяване.

Това показание е пето за Ибрутиниб, който вече е одобрен за лечение на Хронична лимфоцитна левкемия/Дребноклетъчен лимфоцитен лимфом, Макроглобулинемия на Валденстрьом и Мантелно клетъчен лимфом.

Медикаментът има новаторски механизъм на действие като блокира ензим, наречен тирозин киназа на Брутон (Bruton’s tyrosine kinase), който има важна роля в развитието и матурацията на Б лимфоцитите.

Маргинално зоновите лимфоми се развиват от крайната зона на лимфните възли и различни лимфни структури. Те представляват околко 12% от случаите на Неходжкинови лимфоми при възрастни.

Новият медикамент е одобрен за лечение на рецидивирали/рефрактерни случаи на Маргиналнозонов лимфом, при пациенти, които вече са получили поне една линия на лечение с анти CD20 антитяло.

Това е ускорено одобрение, базирано на общия терапевтичен отговор (пълна ремисия и частичен отговор), така че се очаква следващи данни от клинични проучвания да потвърдят ползата от лечението.

Одобрението се базира на данните от мултицентрово, отворено роучване във фаза 2, известно като PCYC-1121, което включва 63 пациента с маргиналнозонов лимфом, лекувани преди с поне една линия терапия. И трите подтипа на маргинално зонов лимфом – Мукоза асоцииран НХЛ (МАЛТ), Нодален и Далачен НХЛ са включени в проучването.

Ибрутиниб показва 46% общ терапевтичен отговор, като 42.9% постигат частичен отговор. Медикамента показва ефективност и при трите подтипа маргиналнозонов лимфом (общ отговор 46.9%, 41.2% и 50% респективно за МАЛТ, Нодален и Далачен лимфом).

Периодът на средна продължителност на отговора все още не е достигнат (вариращ от 16.7 месеца до не достигнат) при средна продължителност на проследяване от 19.4 месеца. Средно време за постигане на отговор е 4.5 месеца (вариращо от 2.3 до 16.4).

Данните са представени на 58-та Годишна среща на Американската хематологична общност през декември 2016 година.
Най-честите странични ефекти са тромбоцитопения (49%), умора (44%), анемия (43%), диария (43%), синини (41%), костно-мускулни болки (40%), кървене (30%), обриви (29%), гадене (25%), отоци (24%), артралгия (24%), неутропения (22%), кашлица (22%), задух и инфекции на горните дихателни пътища (21% за всеки от двата).

Най-честите странични ефекти степен 3 и 4 са спадане нивото на хемоглобина и на неутрофилите (13% за всеки от двата) и пневмония (10%). Предупрежденията относно предпазни мерки при употребата на Ибрутиниб включват кървене, инфекции, цитопении, предсърдно мъждене, хипертония, друг първичен карцином, тумор лизис синдром и токсичност за ембриона/ плода.

Medscape Oncology

ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНА ЛИМФОЦИТНА ЛЕВКЕМИЯ /ХЛЛ/

   Два нови медикамента са на път да променят стандартите за лечение на Хроничната лимфоцитна левкемия. Ибрутиниб (Ibrutinib; Imbruvica) и Иделализиб (Idelalisib; Zydelig) бяха одобрени от Европейската агенция по лекарства (EMA) за лечние на пациенти с ХЛЛ, които са имали поне една линия терапия, както и като първа линия на лечение при пациенти със специфични генетични мутации, които ги правят неподходящи за лечение с химиоимунотерапия.

   И двата медикамента са одобрени също и за лечение на някои видове лимфоми, въпреки че индикациите на двата препарата се различават.
Ибрутиниб е одобрен и за лечение на пациенти с рецидив на Мантелноклетъчен лимфом, които не се повлияват от стандартното лечение. Ибрутиниб притежава разрешение като лекарство “сирак” за тези индикации. Мантелноклетъчният лимфом е рядък вид лимфом, които засяга околко 15000 души в европейския съюз. Според ЕМА, за пациентите с рецидив на болеста или неповлияващи се от “стандартното лечение” няма единно становище относно алтернативите на лечение.

   Иделализиб е одобрен за лечение на пациенти с Фоликуларен лимфом, които не са отговорили на предшестващи две линии на лечение. Индикациите на ЕМА за медикаментите са идентични с тези на американската Агенция за храни и лекарства, която одобри Ибрутиниб за лечение на ХЛЛ през февруари 2013, а за лечение на Мантелноклетъчен лимфом – през ноември 2013. Иделализиб бе одобрен за лечение на ХЛЛ и някои видове лимфом няколко дни след това.

   И двата медикамента предизвикаха голямо вълнение сред хематологичната общност и някои се надяват, че тези перорални “таргетни” медикаменти евентуално биха заменили стандартната химиотерапия в лечението на ХЛЛ.

   Въпреки, че и двата медикамента за момента са показани за пациенти, които не се повлияват от стандартната химиотерапия (втора линия на лечение), ефикасността и толерирането и на двата медикамента впечатлява лекарите, които участват в провеждането на клиничните изпитвания и вече са стартирали изпитвания на двата медикамента като първа линия на лечение при новодиагностицирани пациенти.

   Според ЕМА Идалализиб и Ибрутиниб имат потенциала да бъдат алтернатива за пациенти с тези заболявания, особено в случаите, в които предишното лечение не дава резултат, тъй като и двата медикамента действат по съвсем различен механизъм. Ибрутиниб въздейства на малигнените В клетки чрез блокирането на ензим тирозин киназа на Брутон (Burton’s tyrosine kinase; BTK), носещ името на своя откривател Ogdeon Bruton. Иделализиб от своя страна блокира действието на друг ензим, наречен PI3K-делта. И двата ензима играят важна роля в размножаването, миграцията и оцеляването на малигнените В клетки.

   През юли 2014 и двата медикамента получават разрешението на EMA със следните индикации:
Иделализиб е показан за лечение на пациенти с рецидив на ХЛЛ или с рефрактерна ХЛЛ с прогресия на болестта в рамките на 24 месеца от последната химиотерапия, които са имали поне един вид лечение с анти CD20 медикаменти или поне две различни предшестващи линии химиотерапия.
   Ибрутиниб е показан за лечнение на пациенти с:
● ХЛЛ, които са имали поне една линия химиотерапия и не са подходящи за повторно лечение, базирано на пуринови аналози, поради предишно неповлияване; с интервал свободен от прогресия на болестта по-малък от три години; са на възраст повече от 70 години; или са с генетични изменения (del17/ TP53)
● рецидив на Мантелноклетъчен лимфом или рефрактерен Мантелноклетъчен лимфом

Източник: Medscape, UK Cancer drug fund